Няколко встъпителни думи
Всички кадри са правени при естествена разсеяна светлина. Използван е статив и електронно жило с 3 секундно изчакване след вдигане на огледалото, преди същинската експонация. Всички кадри са заснети при минималното фокусно разстояние за съответния обектив.Върху първата серия от кадри, не са прилагани никакви обработки, както в камерата, така и след това. Чуствителноста е 100 ASA а резолюцията 10 мегапиксела.
Моята цел е да покажа работата на по-рядко срещани обективи, или на такива, които са непознати или незаслужено пренебрегвани защото са произведени под имена , които не ни говорят нищо, но много често потребителската им стойност надминава и най-високи очаквания а цената им е направо смешна.Това което ще видите не е лабораторен тест на обективите а това което дават с един реален апарат в едни реални условия. Съвсем съзнателно не съм правил снимки на безкрайност, където често обективите се държат по-съвсем различен начин и най вече зумовете, по простата причина, че това се дължи на неизползването на поляризационен филтър и сенник. Обективите изпитват най-големи затруднения при минималните за тях разстояния и там дефектите им изпъкват най-силно, както и техните качества.Съвсем съзнателно не съм компенсирал експозицията, за да видите,как се отклонява блендата и какъв е резултата.
Ще си позволя да дам и личните си оценки, така както аз усещам даден обектив .SAMYANG
Независимо , че марката Samyang се появи сравнително наскоро на пазара,като производител на оптика е създадена в Южна Корея през 1972 година. Нейните продукти са познати от много дълго време.Макар и да не е много известно Samyang е производител на: Vivitar, Falcon, Rokinon, Walimex, Bower, Opteka, Polar,Sears и Pro-Optic - под тези марки се пускат обективите на Samyang.Известни са случай, когато един и същ обектив произведен от Samyang е брандиран, като Canon,Nikon или Pentax.
Какво влияе на качеството на изображението на "старите" ръчнофокусни стъкла употребявани на цифровите камери?
Какво влияе на качеството на изображението на "старите" ръчнофокусни стъкла употребявани на цифровите камери?Защо качествени ръчнофокусни обективи с които дълго време сме работили и сме постигали чудесни резултати върху филм, поставени на камера с цифрова матрица изведнъж дават блажни не резки изображения със странна динамика,аберации,нисък контраст?
Много хора считат , че проблема се крие в по-малките възможности на цифровата матрица спрямо класическото аналогово тяло.В това, че тези обективи са сметнати на бързо със старо просветление и по-нисък стандарт на производство, с не дотам добре юстирани лещи. Дефекти, които филмовия материал с магическа пръчка поглъща , прикрива и поради това картинката се получава толкова добре, когато се снима на филм.
Много хора вярват, че пълния кадър на цифровата матрица ще бъде панацея - поради по-голямото разстояние между пикселите и са крайно разочаровани и огорчени от още по-лошите резултати постигнати с ръчно фокусните обективи.
Други считат , че съвременното производство на оптични елементи и многослойни просветления , създават по-добрата картинка с цифрова камера.
В същност това не отговаря на истината. Поради забраната да се използват редкоземлени елементи,често слабо радиоктивни-като примес в оптичното стъкло, производителите са силно затруднени да подържат висококачествено производство. И като се има предвид, че оптичните схеми не са се променили от онова време, нещата стават още по-загадъчни.
В действителност причината е инзвъредно проста - дебелината на стъклото пред сензора-"в същност това са няколко слоя стъкло". Дебелината му варира в различните матрици от 1, 2.8 та чак до малко повече от 4мм.
Какво се случва?
Всеки обектив има заден отрязък на пречупване “тук не става въпрос за физическото местоположение на задния отвор или оптичен компонента за оптичния феномен exit pupil “ ,колкото той е по-къс толкова по - лошо ще бъде качеството възпроизведено от сензора и обратно ,колкото е по - голям този отрязък ,толкова по малко ще бъде влиянието на стъклената пластина пред сензора,върху качеството на изображението.Също така по - светлосилните обективи ще са по-засегнати от тези с по-тесен отвор.
Ето защо, обективите от телеметричните апарати се държат най-зле,след тях са широкоъгалните обективи - изключвайки тези,конструирани ,като обърнати телеобективи, почти няма проблем при обективите с дължина от 135мм. и нагоре.
Често срещам твърдения, че поради лесната оптична конструкция на тези обективи почти всичките били изработени качествено и особена разлика между тях няма, това съвсем не е вярно - просто тя не се забелязва толкова много при кропнатия сензор, поради употреба на по малка част от създаваното изображение.
Между обектива и филма има само въздух. Изображението се проектира върху тънкия светлочувствителен слой на филма.Този фактор е отчетен при производството на обектива. Между същия обектив и цифровата матрица има въздух ,стъкло и чувствителен слой.Ясно е че стъклото има съвсем друг коефициент на пречупване. Това е и проблема!
Производителите на този важен компонент, както и конструкторите на апарати,правят всичко възможно да го направят по тънък , даже с цената на някой компромиси за да получат по-висока рязкост и детайлност.
Ето защо аз изрично упоменавам апарата с който се правят тестовите снимки на този сайт. С друг апарат с по-тънка матрица те ще дадат значително по-добър резултат а с по-дебела - по-лош!
За адаптерите и тяхната приложимост.
Адаптерите за обективи би трябвало да са полезни приспособления.Те ни дават възможността да монтираме една марка обективи върху друга камера.Няма да се спирам на адаптерите съдържащи в себе си оптичен компонент .
Винаги е притеснително да се мултиплицира грешката, чрез добавяне на още две повърхности към хардуера.Трябва да вярвам, че тези адаптери нямат никакво отклонение към план паралелността, това е нещо невероятно!
Колкото по-голяма е резолюцията на един сензор и при най малкото разминаване спрямо сензора - става дума за 5.10 микрона ще доведе до размазване. И това е особено валидно за обективите до 50 мм. Колкото е по-широк един обектив толкова е по-чуствителна системата към грешки в подравняването.Това е особено видно при сензор пълен кадър.Колкото по-малък е сензора, толкова по-малко е повлиян от проблема с подравняването - трябва да се знае, че допуска за стандартна грешка за всички камери е на база сензор 4/3.
Всичко това означава,че реално максималната грешка между системата, камера - обектив не бива да надминава предела от 5 микрона. Трябва да знаете, че това не се случва и при много скъпи съвременни обективи.Грешка над този предел започва да влияе на качеството на изображението.Разместването от единия край до другия с 10 микрона вече създава проблем.
Често чета или слушам хора които се оплакват от размазване по краищата на изображението и са уверени, че това е свързано с лошия обектив на който са попаднали. Или такива , които се канят да си купят евтин адаптер и не могат да разберат мушиите на производителите, които предлагат същото парче метал за 4-5 пъти повече пари. Въпреки, че фирмените адаптери се произвеждат под много строг контрол, проверяват се и са от подходящ материал, уверено мога да ви кажа, че мултиплицираната грешка надминава стандарта и всеки един от тях има отражение върху качеството на изображението.Какво остава за евтините 20-30 доларови адаптери?